Вчера (18 юли), на рождения ден на Апостола – отново се разгоря спор за името на ФК „Левски”. Повод беше интервю в медиите на проф. Георги Бакалов, който заявил някъде, че това не е редно. Аз също смятам, че това е дълбоко погрешно. Не може да се дават на футболни клубове имена на национални герои. Тези хора (Левски, Ботев, Раковски, Бенковски...) са национални, тоест на цялата нация, на всички българи... Клубовете (както и партии) са част (part) от нещо, противопоставящо се на друга част от цялото. Винаги има някой „За” и „Против”, тоест хората са разделени на лагери и се мразят. Особено когато се състезават помежду си. Само се замислете: какъв е смисъла на изречението „Левски победи Ботев с 3 на 0”. Левски и Ботев са били заедно в борбата срещу Турция все пак, нали!? Или колко възпитателно действа лозунгът „Долу Левски, само ЦСКА”, скандиран от фанатизирана агитка. Да не говорим за върховното „К*р за Левски”, изписано на някоя стена. Дори турците и ДПС не си го позволяват това... (все още)... Обаче ние, българите, си го крещим открито и без да ни пука, сякаш чавка ни е изпила мозъка!

Когато навремето са се кръщавали отборите (преди 100 години) тези имена може да са изглеждали горе-долу нормални, но сега със сигурност вече не са. Навремето спортните клубове са били „аматьорски” и тяхната цел е била физическата култура. Тази цел се е постигала със спортни средства – тренировки, състезания и здравословен режим. Сега отборите са „професионални” (определение, което е абсурдно, ако се опитаме да го отнесем към нашите футболисти) и тяхната цел е съвсем друга: да се печелят пари. За тази цел всичко друго се превръща в средство – дори самите футболисти, които започват да се продават и купуват, както всяко средство за производство – например машини и технология. През клубовете се перат пари, правят се далавери със залагания и т.н. А бе с две думи – вече няма СПОРТ, а само БИЗНЕС! Къде тук има място за някакви ИДЕАЛИ, та камо ли за национални! Както казваше бай Ганю: „Идеали – бошлаф… Ти ми дай солунската митница”. В краен случай Кремиковци или М-тел...

И изобщо като се замисля – какво общо имат група „хулигани” (вкл. и десетина негри), наричани футболисти, с Апостола, Ботев, Раковски и България!? Те предимно киснат до ранни зори по чалга-клубовете, пият, бият се, чукат фолкпевици, и след това се мотаят по терена с омекнали крака за „жалките” 10-20 000 лв. на месец. Техният „велик” идеал е да си купят по-лъскава кола и да се оженят за някоя манекенка. Ако ги продадат на някой немски или турски отбор (макар и от 2-ра лига) вече са ударили джакпота. Затова и вътрешния ни шампионат е такъв, затова и скоро не сме играли нито на световно, нито на европейско. Нито пък ще играем. Някой ще възрази, че и хъшовете са киснели по румънските кръчми. Може и да се киснели, но като засвири тръбата са хуквали да умрат за отечеството. Пък сегашните дори един мач не могат да спечелят, ако не им обещаят големи премии.

Преди 30-40 години самото отношение към спорта беше друго. В събота бащите водеха малките си синове на мач като на празник. Не се скандираха цинизми, не се пишеха по стените „гадни” лозунги, не се хвърляха бомбички, не се разбиваха автобуси и агитките не се млатеха като суданци пред пункт за храна. Явно тогава хората усещаха, че все още става дума за спорт и се държаха адекватно. Защото спортът е честно състезание, предимно със себе си – противникът е само повод да премериш силите си. Поражението не те кара да го мразиш, а да искаш да станеш по-добър от него следващия път. Затова след двубой истинските спортсмени си стискат ръцете и дори се прегръщат както правят боксьорите. Спортът е начин да се самоусъвършенстваш, а не е война!

Сега обаче всичко се промени. Спортът стана индустрия – част от рекламния бизнес и се комерсиализира като всичко останало. Футболът продава бира, коли, кредитни карти и големи телевизори с кристална картина. Затова вече национални светини като Апостола и Ботев нямат място на футболните стадиони. Изобщо нашия футбол е „изпаднал” в последната дивизия на логиката, където цари пълния абсурд на Бекет и Йонеско*. Вместо да възпитава, футболът май повече развращава младите хора, превръщайки ги в лумпенизирани фенове, ултраси, скинари и фашизирани вандали. Нямаме армия, но имаме Клуб на армията, при това Централен (ЦСКА). На всичко отгоре отдавна е частна собственост. Последно го купи фирма за събиране на боклук. Как да не се сетиш за скандираната от доста време фраза: „Червени боклуци”. Ирония на съдбата, нали?

P.s.: „Срещата днес между Цезар и Наполеон се отложи поради проливния дъжд над Брюксел.”

---------------
* Йожен Йонеско – румънски драматург-абсурдист. Да не се бърка с ЮНЕСКО. (бел. от автора, предназначена за футболисти и манекенки)