Прочетен: 1151 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 10.03.2010 12:25
Най-добрият филм на Катрин Бигълоу, според мен, е "Странни дни" (1995). "Войната" е направен малко по женски. Жените по принцип имат проблем с построяването на разказа в един филм. Обикновено "женските" филми са хаотични и малко накъсани. Разбира се като военна драма филмът й е много далече от шедьоврите "Взвод" и "Апокалипсис сега", но явно това е върхът в американското кино през 2009 година. И със сигурност заслужава повече Оскар от "Аватар". Поне намеква за истинската война.
Бутафорията на Камерън е далеч от истината. Там войната е "нарисувана" и фалшива. Самата му антивоенна позиция на „хуманист” е фалшива. (Писах за това в предишната си бележка за филма преди месец). Символично е, че бившата му жена е направила нещо като филм-опонент на „Аватар”. Това, което Камерън уж отрича – войната, която не зачита човешкото, а е заради печалба, е показана от Бигълоу в американския й вариант – войната на американците в Ирак. Камерън ни залъгва с фантазии, а Бигълоу ни показва суровото лице на една РЕАЛНА война, СЛУЧВАЩА СЕ ПРЕД НАС, ТУК И СЕГА. Тази война всеки ден е в новините.
Вече го писах преди месец, но ще го повторя: Ако Камерън е такъв голям хуманист, защо не направи филм за Ирак или Афганистан, а направи филм-приказка? Ами защото: ПЪРВО, той прави филми предимно за пари, а не от хуманизъм... и ВТОРО, защото, ако сюжетът на Аватар се развива в Ирак, ще трябва АМЕРИКАНЦИТЕ ДА СА ЛОШИТЕ, а това ще го вкара в конфликт с американския зрител. Нали се сещате колко пари ще спечели тогава филмът му!!! А в Холивуд винаги става дума за пари. Не за ИЗКУСТВО, още повече пък за ПОЛИТИЧЕСКО ИЗКУСТВО, а за ПАРИ. Не че Бигълоу е направила политически филм, но поне не ни залъгва с приказки за лека нощ! Все пак ние не сме деца на 5 години. Затова повече ще харесаме и ще оценим нейния филм, а не фалшивия филм на Камерън. Явно и Академията направи същото, което й прави чест! (Не мога да не го призная, макар че не съм почитател на холивудското кино, което впрочем не е точно кино, а промишленост – тоест индустрия).
Като чета форумите виждам ясно, че Аватар го защитават предимно пубери по възраст и манталитет (личи им по бедния речник, жаргона и липсата на грамотност). Само тях можеш да излъжеш с приказки. И американците, които са наивни (разбирай незрели) хора. Те вярват на всяка добре опакована дивотия, която им се пробутва, защото не мислят критически. Понякога пък изобщо не мислят! Кажи им, че арабин с 30 летателни часа опит на малък двуместен самолет е управлявал гигантски „Боинг” и е уцелил от първия път небостъргач, и те ще повярват без да се замислят как е възможна такава нелепост! Но това е една друга история, за друг филм. Обаче него може да го направи Копола, но не и Камерън.
Така че историята с Аватар си продължава нормално: Академията го игнорира. Пуберите му се радват. Продуцентите си печелят милиардите. Скоро ще има продължение - Аватар-2. После Аватар-3... Аватар-4... докато се изтърка цялата идея и от нея се изцедят всички възможни пари. Междувременно Камерън ще измисли нещо друго, по-печелившо!
Да живее (кино)ИНДУСТРИЯТА.
Защитниците на "АВАТАР" го превъзнасят без да виждат колко е елементарен като филм. Бъркат зрелището със смисъла. Не казвам, че е лош филм! Просто не е чак толкова велик, колкото го изкарват. Той е прехвален и надценен, което е нормално за филм с 150 млн. долара бюджет само за реклама. (Целият филм на Катрин Бигълоу струва 15 милиона.)
Военните филми винаги се четат в политически контекст. Или са пропагандни – за промиване на мозъците („ние сме прави, врагът – не”), или са антивоенни. Само измисленият филм на Камерън няма политически контекст, защото е абстрактен и фантастичен. Политическият контекст винаги е КОНКРЕТЕН, защото винаги воюващите са конкретни държави със свои конкретни политики, интереси, цели и вина. Филмът на Катрин Бигълоу има политически контекст. Обаче той не е пропаганден. Само елементарен прочит може да го възприеме като про-американски. (Все едно да кажете, че „Мрежа от лъжи” на Ридли Скот защитава американската политика.) В един военен филм с политически контекст творецът трябва да намери човешкото измерение, което е антивоенно и неполитическо. Тогава киното става истинско хуманно изкуство.
Аз не приемам войната, и смятам, че "ВЗВОД" е много по-дълбок филм от Аватар и от „Войната е опиат”. Аз и „Войната…” не харесвам особено, но той поне е истински филм защото показва безсмислието на това, което прави героя. Той рискува живота си за нещо абсолютно тъпо – заради тръпката. Нищо не защитава. Никаква кауза. Той се държи като егоист. ТОЙ ВСЪЩНОСТ НЕ Е НОРМАЛЕН. За него нормалния живот (жена, деца, щастие) е нещо чуждо. Затова войната за него е опиат. Просто е зависим от риска. Нормален човек не би станал сапьор, дори войник, (ако не е принуден) защото това е НЕЧОВЕШКО. Войната е нечовешка. Всяка война. Тя осакатява и победителите, и победените. Всички са жертви. Затова филмът е отрицание на войната, но тихо и дискретно отрицание. Той просто показва нейната абсурдност. Ако беше екшън от типа РАМБО щеше да е друго. Затова се радвам, че "Войната е опиат" взе най-престижните награди, а не Аватар.
